вторник, 30 март 2010 г.

Орехови квадратчета с фурми



Цветница е празник с прекрасна символика. Много го обичам и за мен той има специално значение - свързан е със съкровени неща, с много чудесни спомени... Освен мен, на този ден са именници още членове от моето семейство, включително малката ми дъщеричка и майка ми, така че вкъщи винаги има радост, глъчка, суетня, цветя... С две думи - прекрасно е!
След като вълненията на празника отминаха, успявам да си сложа тук частичка от него и тъй като блога е кулинарен и частицата е такава...

Продукти:
1 ч.ч. счукани орехи,
1ч.ч. ситно нарязани сушени фурми,
1/3 ч.ч. кафява захар,
2 яйца (леко разбити с вилица),
1/3 ч.ч. олио,
1/2 ч.ч. кисело мляко,
1 1/2 ч.ч. брашно,
1ч.л. бакпулвер,

1-2 с.л. кафява захар,
1 ч.л. канела на прах

3/4 от орехите се слагат в купа заедно с нарязаните фурми и захарта. Прибавят се яйцата, олиото, киселото мляко и накрая постепенно се прибавя пресятото брашно с бакпулвера. Сместа се бърка с дървена лъжица, докато съставките се смесят добре.
Форма за торта с размер 27 х 18 см. се намазва с масло (олио), постилат се дъното и стените с хартия за печене и отново се намаслява. Сместа се прехвърля във формата. Заглажда се повърхността.
Канелата и 1-2 с.л захар се смесват, заедно с останалата 1/3 от смлените орехи. Сладкишът се наръсва равномерно отгоре.
Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 35 минути или докато клечка, забодена в средата излезе чиста.
Сладкишът се оставя във формата 5 минути, после се изважда върху решетка да изстине.Вече изстинал се нарязва на квадратчета.

* Може да се съхранява до 2-3 дни в плътно затворена кутия.
** Тази рецепта е от една любима книжка: "Чудесни бързи сладкиши"

четвъртък, 25 март 2010 г.

Blog Magico Award

Днес съм много изненадана и много смутена. Изненадата е много приятна - награда от Дими - Тайната на нашата вечеря.
Смутена съм, защото изобщо не очаквах нещо подобно. Моят блог е толкова нов, а аз имам толкова още да уча...
Дими, благодаря ти от цялото си сърце! Не можеш да си представиш, какво означават думите ти за мен, защото ти си един от хората на които се възхищавам и далеч не само за кулинарните умения, а и за отзивчивостта, добротата, творческия дух, любовта към красотата и начина на нейното претворяване в ежедневието... и още доста неща!
За мен блога е нещо ново и не съм много наясно с реда, свързан с наградите. Затова, моля да бъда извинена, ако сбъркам нещо. Мисля, че би трябвало на свой ред да дам тази награда на друг блог. Аз искам да я дам на няколко човека, това са моите виртуални учители, от тях научих и продължавам да научавам много за кулинарията и не само за нея. Мисля за тях, като за магьосници в кухнята, за творчески личности и за добри хора.
Йоли - Вкусно с Йоли
Диди - Опитайте...
Пепи - Храна за мойте канибали
Марианка - Кулинарни страсти
Благодаря ви! За мен ще е чест, да приемете тази награда:

сряда, 24 март 2010 г.

Храна за моето сърце


Това, което наднича от тази снимка е толкова прекрасно, че трудно намирам думи за него. Толкова е дълбоко затрогващо, толкова нежно... Снимах едно съкровище - това са подаръците, които моят мъничък син намери един по един и с блеснали от радост и гордост очички ми връчи. Той ги нарича "награди за мама".
Когато надниквам в детската душа, се изпълвам със страхопочитание - такава чистота и доброта има там, такава любов и тази любов се дава безусловно, безрезрвно, изцяло... Скътала съм си този спомен и искам да изплува пред мен, когато нервното ежедневие ме прави раздразнителна, когато търпението ми се изчерпва, когато от равновесие ме вадят дребните злободневни неща, когато загубя нишката на важното в живота. Искам този спомен да е храна за моето сърце!

събота, 20 март 2010 г.

Салата от броколи и рулца от раци























 
     Времето се постопли, пекна слънце. Може би е време да се помисли за малко разтоварване от по-тежката храна, която се хапва през студените месеци. Исках нещо леко, но не ми се излизаше за продукти и реших да импровизирам с каквото имах на разположние. Като прибавим, че много обичам броколи, ето какво се получи:

Салата от броколи и рулца от раци

Продукти:

броколи;
1 опаковка рулца от раци;
около 1/2 кофичка цедено кисело мляко;
ситно нарязан копър;
1-2 ситно нарязани (или пресовани) скилидки чесън;
1/2 с.л. зехтин
сол;
щипка черен пипер


  • Броколито се измива,почиства и накъсва на розички. Може да използвате замразено, тогава този етап се пропуска. Бланширайте броколито за 2-3 минути във вряща подсолена вода, извадете с решетъчна лъжица и оставете да изстине. Сложете го в салатна купа.
  • Нарежете на колелца рулцата от раци и ги прибавете в купата.
  • В друга купичка сложете цеденото кисело мляко, зехтина, чесъна, сол на вкус и щипка черен пипер. Разбъркайте, докато се получи гладка смес. Прибавете ситно нарязания копър и разбъркайте отново.
  • Охладете добре в хладилник съдържанието на двете купи.
  • Преди сервиране залейте броколито и рулцата от раци с така приготвения млечен сос.


петък, 19 март 2010 г.

Лазаня на рула



Идеята за това ястие си харесах отново от поредицата "Лесно и вкусно". Допадна ми опита да се избяга от традицията, без да пострада вкуса на ястието. Не че в традиционните неща има нещо лошо, точно обратното, но разнообразието е хубаво нещо - дава възможности за избор.
Рецептата, обаче, веднъж попаднала в моите ръчички претърпя няколко изменения и се получи, ето това:

Продукти:
(за 6 порции)
12 кори за лазаня (по 2 за порция);
500 гр. пилешко филе;
200 мл. доматен сок;
5-6 стръка пресен лук
3 с.л. доматено пюре;
5-7 "розички" броколи;
150 гр. гъби;
1-2 скилидки чесън;
2 с.л. зехтин (олио)
200 мл. бульон (пилешки или телешки);
черен пипер и сол на вкус;
босилек;
125 гр. (1 малко пакетче)крема сирене;
50-60 гр. синьо сирене;
50-60 гр. топено сирене;
50-60 грама обикновено бяло саламурено сирене;
20 гр. масло;
5-6 с.л. готварска неподсладена сметана

Фурната се загрява 220 градуса.
Нярязваме на много ситно пилешкото месо (или го смиламе).
Задушаваме в зехтина месото, нарязания пресен лук, скълцания на ситно чесън и нарязаните на дребно гъби. Добавяме доматения сок, доматеното пюре, 4-5 с.л. от бульона и ситно нарязаното броколи и оставяме на тих огън, докато сместа се сгъсти. Дръпваме от котлона, добавяме сол, черен пипер и босилек на вкус. Разбъркваме и оставяме да изстине.
Корите за лазаня се потапят за минутка във вряща вода, за да омекнат, вадят се с решетъчна лъжица и се слагат една до друга. Важно е да не ги слагате една върху друга, защото залепват. Също, внимавайте да не ги преварите, защото ще се късат, необходимо е само да поомекнат, за да може да се завият на рулца.
Плънката се разпределя върху корите, навиват се на рула, нареждат се в намазана с мазнина тавичка.
Сирената, останалата част от бульона, маслото и сметаната се поставят в тенджерка и се слагат на тих огън, при непрекъснато бъркане, докато се получи еднородна кремообразна смес. С нея се заливат готовите, подредени в тавичката, рула.
Тавичката се пъха в горещата фурна и се пече, докато се запече поливката.

четвъртък, 18 март 2010 г.

Лучени талери



Попаднах на страхотна рецепта за гарнитура. Поне на мен доста ми допадна. Много необичаен, но вкусен начин за приготвяне на лука. Съпругът ми и след дегустацията остана предан фен на печеният на барбекю лук, но мисля че лучените талери не му отстъпват.

Продукти:
(гарнитура за 3-4 човека)
2 глави лук ;
сол;
пресен босилек (който не го предпочита може да го замени с магданоз или копър);
125 гр. моцарела;
около 80 гр. настъргано сирене (или кашкавал);
7-8 с.л. зехтин;
млян черен пипер

В подходящ съд се кипва обилно количество подсолена вода. Измиваме лука и го слагаме във водата, така както е с обвивката, да ври за около 15-тина минути. Изваждаме от водата и оставяме да се охлади напълно.
Оставяме моцарелата да се отцеди.
Застиламе тава с хартия за печене. Загряваме фурната на 200-220 градуса. Обелваме лука, нарязваме го на филийки (кръгчета) с дебелина 1/2 см. и го нареждаме в тавата.
Нарязваме моцарелата на тънки резени и слагаме върху лучените кръгчета. Посипваме с черния пипер, зелените подправки и настърганото сирене (кашкавал).
Поливаме със зехтина. Печем 15-тина минути или докато сиренето се зачерви.
* Рецептата е от поредицата "Лесно и вкусно" на "Интернешънъл Мастерс Паблишърс"

Морковен кейк с глазура (Морковена торта)



Отдавна се каня да направя морковен кейк и днес най-после дойде ред и за тази рецепта. На много хора им звучи доста подозрително идеята за зеленчук в сладкиши, но аз не виждам нищо смущаващо. Моят съвет е да опитате този кейк, защото е ароматен и вкусен, а предполагам, че и доста по-здравословен от многообразните шоколадови изкушения.

Продукти:
(1 ч.ч.= 150 мл.)
2 1/2 ч.ч. брашно;
1 бакпулвер;
1/2 ч.л. сода бикарбонат;
1/2 ч.л. сол;
1 1/2 ч.ч. пудра захар;
4 яйца - леко разбити с вилица;
1 с.л. (с връх) кисело мляко;
2 ч.ч. олио;
1 ч.л. ванилия;
1 ч.ч едро нарязани орехи;
3 големи моркова настъргани на ситно;
1 ч.л. настъргана лимонова кора;
1 ч.л. настъргана портокалова кора;
шепа стафиди + 1-2 с.л. коняк или бренди

За сиропа: 1/2 ч.ч. кафява захар, 1/2 ч.ч. вода, лимонова есенция

За глазурата:
125 гр. сирене крема;
50-60 гр. масло;
около 1 ч.ч. пудра захар;
настъгана лимонова и портокалова кора;
2-3 ч.л. лимонов сок


  • Стафидите се слагат в малка купичка и се заливат с алкохола. Така трябва да престоят поне 20-тина минути.
  • Фурната се загрява до 180 градуса. В купа се пресяват брашното, бакпулвера, содата и пудрата захар. В друга купа се смесват яйцата, олиото, киселото мляко, морковите и ванилията. Върху тази смес се пресява брашняната смес, като се бърка с дървена лъжица, докато се смесят. Прибавят се стафидите, лимоновата и портокаловата кора, орехите. Разбърква се. Готовата смес се изсипва в намазана с олио тортена форма. Пече се, докато сладкиша стане златисто кафяв и дървено шишче забодено в него излезе чисто. Оставяме да поизстине във формата преди да извадим кейка.
  • Захарта и водата за сиропа се слагат в тенджерка на тих огън. След като заври се оставя на котлона докато захарта се разтвори напълно. Дръпва се от огъня и се прибавя лимоновата есенция.
  • Изстиналият кейк се сиропира с горещия сироп. Необходимо е да се напои леко, така че може и да не се наложи да използвате цялото количество сироп.
  • Глазура: Крема сиренето и маслото трябва да са със стайна температура. С миксер се разбиват на ниска скорост, така че да се смесят добре. Постепенно се добавя пресятата пудра захар, докато се получи гладък крем. Не съм посочила абсолютно точно количеството пудра захар за глазурата, за да може всеки да нагоди крема по свой вкус за сладост. Накрая се прибавя и настърганата лимонова и портокалова кора.
  • Кейка се намазва с глазурата и се оставя в хладилник, за да може глазурата да стегне.


Рецептата е адаптирана от книжката "Традиционни домашни печива", издателство "Гема", 1998

понеделник, 15 март 2010 г.

Печени шпиковани свински ребърца



И така...Днес слагам началото на кулинарното приключение. Не че редовно не си приключенствам в кухнята, но никога не съм превръщала това в своеобразен кулинарен (а и не само) дневник.
Много мислих с какво да започна, струваше ми се, че като за начало на Блога, трябва да е с нещо по-специално и ефектно. Но нещата се случиха някак си сами, инцидентно и случайно. Случайно открих страхотно месо в магазина, случайно това беше точно преди уикенда, случайно се случи така, че мариновах месото посред нощ и то преседя доста часове в хладилника. Резултатът беше такова фантастично на вкус печено за неделния обяд, че моят съпруг, хапвайки си заяви, че от това неделно печено,не вижда по-достойна рецепта за откриване на блога. Е, да, мъжете наистина си падат по месцето на трапезата. Така че, случайно или не, това ще е началото и толкова.
Въпросът с печеното и неговият вкус, според мен, зависи от три много основни фактора - качеството на месото, маринатата с която се третира и начина на печене.
В този случай, месото беше "свински ребърца с бекон" - точно така етикирано, незамразявано и с отлично качество.Нямам предвид оделно ребърцата, отделно бекона :)) Ето и в какво се превърна:

Продукти:
1 1/2 кг. свински ребърца с бекон
100 мл. червено вино;
сол

За мариноване:
4-5 ч.л.дижонска горчица;
3 с.л. сос "Уорчестър";
3 с.л. соев сос;
черен пипер;
кимион;
мадраско къри;
4-5 скилидки чесън за шпиковане на месото

За соса:
1 скилидка чесън;
4-5 гъби с размер, като за пълнене (или равностойно на тях количество от по-дребните);
1 с.л. зехтин;
1 с.л.(с връх) брашно;
сол и черен пипер на вкус

магданоз за поръсване

Ребърцата са с кост, така че първото, което трябва да се направи е да се нареже месото по дължината на костите на ребрата, но така че да не се стига до долу, а да останат свързани откъм едната страна.
След нарязването, се овкусяват, като се наръсват с черен пипер, кимион и мадраско къри и от двете страни, а също и в срезовете. Не солете месото, прибавянето на сол на този етап, прави месото после по-жилаво при печенето.
Скилидките чесън се обелват, срязват по дължина на две. Месото се набожда с острието на ножа на дълбочина малко по-голяма от дължината на скилидката. В прорезчето се пъхва чесънче и процедурата се повтаря на различни места в месото до изчерпване на скилидките. След шпиковането, се слага горчицата върху месото и с пръсти се намазва много добре от всички страни.
Месото се слага в подходящ съд, залива се със соевия сос и соса "Уорчестър", захлупва се, съда се разтръсква няколко пъти и се оставя да престои в хладилника цяла нощ.
На следващия ден, месото се слага в тавата, в която ще се пече, залива се с виното, посолява се, прибавя се и малко вода. Тавата се покрива с фолио за печене и се слага в предварително загрятата на 230 градуса фурна. След около 40 минути, фурната се намалява на 200 градуса и се пече още около 30 тина минути. След това, фолиото се маха, около 2/3 от течността в тавата получена при печенето се отлива в друг съд и месото се връща във фурната на функция "грил" (70%), да се запече до светлокафява коричка, като на всеки 5-6 минути се вади и полива със сосчето останало в тавичката.
Докато месото се допича, на котлона се загрява, в дълбок тиган или тенджерка, 1 с.л. зехтин и в нея се пуска една цяла обелена скилидка чесън (хубаво е малко да я понатиснете с плоската част на ножа върху дъска, леко да се приплесне, така ще ароматизира по-добре соса), добавя се и брашното и почти веднага се прибавя и отлятата от тавичката част на соса от печеното - това става при непрекъснато бъркане, за да не се образуват бучки. След като се добави соса, ако сместа е много гъста, може да се сложи и малко вода. Гъбите се нарязват на едро и се прибавят към сместа. Подправя се със сол и черен пипер на вкус. Оставя се да ври на тих огън около 10-тина минутки. Сосът трябва да се получи със средно гъста консистенция.
Ястието се сервира полято със сос и наръсено със ситно накълцан магданоз.
Доста калорично, заради вида на месото, но неустоимо вкусно! Все пак, всеки човек има нужда понякога да си угажда, нищо, че на следващия ден трябваше да мина на мнооооооого лека храна, но това е друга тема :))