четвъртък, 29 април 2010 г.

Фритата от спагети с пълнеж / Frittata di spaghetti ripiena



Мисля,вече съм споменавала, че съм страстен, страстен и пак страстен почитател на италианската кухня и на Италия като цяло. Тези хора определено знаят как да се наслаждават на живота и как да създават красота, включително и в кулинарията :)
Настоящата рецепта си изрових от един стар брой на сп. "Sale & Pepe".
Frittata di spaghetti ripiena (или "Фритата от спагети с пълнеж", както горе долу, май се превежда) се оказа нещо невероятно вкусно, пък и лесно за приготвяне и вкъщи стана от любимите рецепти. Друго предимство е, че търпи интерпретации с пълнежа.
Надявам се да ви хареса!
Ето как се приготвя:

Продукти:

300-350 гр. спагети;
300 гр. доматено пюре;
1 голяма скилидка чесън;
1 с.л. пресен босилек ситно нарязан;
4 яйца;
няколко стръка магданоз;
20-30 гр. настърган ситно пармезан;
200 гр. моцарела (която заместих с около 50 гр. пушено топено сирене и 100-тина гр. кашкавал);
100 гр. колбас (аз използвах от типа на луканковите салами + допълнително 50-тина гр. австрийски шпек);
зехтн;
сол;
черен пипер


Спагетите се сваряват според указанията на опаковката и се отцеждат. Аз нямах подръка спагети и използвах лингуини, но пак се получи чудесно.
Доматената паста се слага в малка тенджерка, прбавя се нарязаната скилидка чесън и се слага да ври на слаб огън до сгъстяване, малко преди да е готова се прибавя босилека, черен пипер, щипка сол и се оставя на огъня още минута - две.
Яйцата се слагат в купа, разбиват се с вилица, прибавя се пармезана, ситно накълцания магданоз, ако е необходимо - малко сол, 1-2 с.л. вода и всичко се обърква добре.
Колбаса, пушеното сирене и кашкавала се нарязват на тънки резенчета.
Пастата добре се обърква с яйчената смес.
Разлат, не много дълбок тиган се загрява на котлона с 2-3 с.л. зехтин.
Половината от така приготвената паста се разстила равномерно по дъното на тигана.
Оставя се на огъня 3-4 минутки при температура на каквато се пържи обикновено омлет. Когато отдолу започне да се зачервява (проверете, като леко от края надигнете с шпатула), върху спагетите равномерно разпределете доматената паста, а върху нея сирената и колбаса.
Върху всичко това разпределете втората половина от спагетите, така че да покриете плънката. Действайте бързо.
Оставете така още минута-две на котлона. После с помоща на голяма плоска чиния обърнете фритатата с изпечената част нагоре. Приплъзнете от чинията обратно в тигана и оставете още 4-5 минути да се изпържи и от обратната страна.
Когато се зачерви и отдолу, обърнете фритата в чиния.
Аз настъргах малко кашкавал отгоре за разкош, докато беше още гореща.
Може да се сервира топла или студена. Нарязана на триъгълни парчета.

понеделник, 26 април 2010 г.

Шоколадов сладкиш "Сиена"


Още от малка, не си падах много по сладкото. Не ме изкушаваше . Затова и в приготвянето на храна дълго време наблягах предимно на салати, предястия, ястия, но не и на десерти. Спецът по сладкишите е моята сестра (Да ми е жива и здрава!).
Ако забелязвате, обаче, говоря в минало време. Всичко се промени след раждането на второто ми детенце. Не знам какво се случи - хормоните ли, възрастта ли или нещо друго тайнствено и неведомо... :) Резултатът е, че започнах да харесвам, ям и съответно да приготвям различни видове десерти, макар и все още да подбирам доста. :)
Та днес иде реч за един от тези сладкиши, които ми станаха любими. Главната причина е, че има доста ядки (тях винаги съм си ги обичала), които в комбинация с шоколад се превръщат в нещо неустоимо. И така:

Продукти:
(1 ч.ч. = 250 ml)
- 2/3ч.нарязани на иглички бадеми (или просто доста едро счукани),
- 2/3 ч.ч. нарязани лешници,
- 2/3 ч.ч. счукани орехи,
- 1 1/2 ч.ч. (около 180 гр.) смесени сушени плодове, нарязани на ситно,
- 2/3 ч.ч. бяло брашно,
- 2 ч.л. какао,
- 1ч.л. смляна канела.,
- 90-100 гр. натурален шоколад,
- 80 гр. чисто масло,
- 1/3 ч.ч. захар,
- 1/4 ч.ч. мед.
Фурната се загрява до 180 градуса.
Тортена форма с диаметър 20 см. се намазва с разтопено масло, покрива се с хартия за печене, която също се намаслява.
В купа се смесват ядките и сушените плодове. Прибавят се пресятото брашно, какаото и канелата. Разбърква се докато се смесят. Прави се кладенче в средата.
В малка тенджерка на много тих огън се бърка шоколада, маслото, захарта и меда, докато се стопят и смесят добре. Прибавя се маслената смес към сухите съставки. Разбърква се с дървена лъжица, докато се смесят.
Сипва се сместа в приготвената форма.Пече се докато блатът се втвърди в краищата, но в централната част все още не е напълно. (Много се внимава да не се препече, защото става прекалено твърдо и ядките в сместта се препичат неприятно).
Оставя се да се охлади в тортената форма.
Наръсва се с пудра захар отгоре или се залива с шоколадова глазура.
Поднася се нарязано на тънки резенчета.

неделя, 25 април 2010 г.

Don't Give Up

Тази песен е свързана с един от най-хубавите моменти в живота ми. Това беше моята сватбена песен - първия танц на булката и младоженеца. Тя е изборът на моя съпруг. След броени дни ще празнувам седма годишнина от сключването на брака ни... Но тази вечер имам нужда да чуя пак тази песен и да кажа, че бракът е прекрасно нещо, ако е с правилния човек. Аз намерих другата половинка от сърцето си. Пожелавам го и на всички вас..., а ако вече сте я намерили - просто обичайте, това би трябвало да е достатъчно...

петък, 23 април 2010 г.

Спанак с кус-кус на фурна




Продукти:
1ч.ч.(250 мл.) кус-кус;
400-500 гр. спанак;
1 вр. магданоз;
1-2 скилидки чесън;
3-4 стръка зелен лук;
2 с.л. зехтин;
около 100 мл. готварска сметана;
около 120 гр. сирене;
около 50-60 гр. синьо сирене (пожелание);
3 яйца;
черен пипер и сол на вкус

В дълбока тенджера сложете вода да заври, прибавете малко сол и малко зехтин. Сложете кус-куса във врящата вода и варете до готовност (според указанията на опаковката), но не трябва да е кашкав. След като се свари го отцедете много добре от водата.
Почистете и измийте спанака и го нарежете на не много едро. Нарежете на ситно зеления лук и скилидките чесън. Загрейте в тиган зехтина, прибавете лука и чесъна. След минута добавете спанака и задушете за няколко минути. Оттеглете от огъня.Прибавете ситно нарязания магданоз.
Сложете сирената и сметаната в купа и с пасатор, пасирайте до гладка кремообразна смес.
В друга купа разбийте с вилица яйцата с 1 с.л. вода, подправете с черен пипер и сол на вкус. Прибавете яйцата към кус-куса и разбъркайте добре. Прибавете спаначената и сиренената смес и разбъркайте внимателно.
Намажете подходяща форма от огнеупорно стъкло (може и малки формички)с мазнина, изсипете сместа. Сложете формата в тава за печене и напълнете тавата до половината с вода. Печете на водна баня, във фурна предварително загрята до 170 градуса.
Когато е готово, извадете от фурната и от тавата. Оставете ястието да почине 15-тина минути. С остър нож си помогнете, за да отделите от стените на формата, след което внимателно обърнете върху чиния за сервиране.
Докато е още топло може да се наръси с настърган кашкавал.

Шоколадови кексчета с ягоди


Преди време попаднах на лесна, вкусна и бърза за изпълнение рецепта на плодов сладкиш. Научих го от една дама, която е невероятен кулинар.
Благодаря ти, Рета!
Вчера ми се прииска да направя нещо шоколадово, имах и ягоди под ръка, а комбинацията си е класическа и неустоима - ягоди и шоколад. Проблемът беше, че разполагах с много малко време, така че трябваше да спретна нещо лесно и бързо. Сетих се за рецептата на Рета - наистина бърза, лесна, но не и шоколадова. Е, тогава трябваше да бъде превърната в такава...

Продукти:
3 яйца;
125 гр. краве масло;
1 ч.ч. захар;
1/2 ч.ч. кисело мляко;
2/3 ч.л. сода бикарбонат;
2 ч.ч. брашно;
2 с.л. неподсладено какао;
ягоди

Яйцата и захарта се разбиват с миксер до побеляване. Маслото се разтопява и се прибавя при непрекъсно разбиване към яйчната смес (внимавайте да не е горещо). Киселото мляко, в което е угасена содата, също се добавя.
Брашното и какаото се пресяват.
Миксерът се заменя с дървена лъжица и брашното с какаото се прибавят постепенно към сместа при непрекъснато бъркане, докато се постигне консистенция на гъсто кейково тесто.
Форми за мъфини се намазват с мазнина и тестото се разпределя в тях (пълнете не повече от 2/3 от обема на формите).
Оваляйте ягодите в кристална захар и поставете върху тестото във всяка от формичките. Овалването в захар помага плодовете да не падат на дъното при печене. Ефектът е много по-добър, отколкото ако се овалват в брашно.
Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна, докато дървена клечка забодена в тестото не излезе чиста.
Оставете мъфините във формичките 10-тина минути преди да ги извадите върху решетка да изстинат.
В оригиналния вариант на рецептата се пропуска какаото, пече се като цял сладкиш, а използваните плодове може да са вишни (без костилките) или кайсии (разполовени, без костилките) или пък сини сливи (разполовени, без костилките). Накрая, като поизстине, се ръси с пудра захар.
Лично аз го харесвам най-много с кайсии, ето и снимков материал от миналата година по оригиналната рецепта:

Невероятно вкусно е и чакам с нетърпение сезона на вишните и кайсиите, за да го направя отново този сладкиш, но пък и шоколадовата инерпретация стана чудесна :)

сряда, 21 април 2010 г.

Ароматно пролетно пиле



Много обичам всякакви зеленийки и всяка пролет приготвям едно ястие, което знам от мама и страшно харесвам. Става като яхнийка, но е леко, приятно и ароматно. Също е подходящо и за разделно хранещите се. Този път, дори не сварих да го снимам, затова ще използвам стара снимка от миналата година. :)
Ето го и него:
Продукти:
1 пиле нарязано на порционни парчета ( или пилешки бутчета);
5-6 вр. зелен лук;
3-4 вр. пресен чесън;
1 връзка магданоз,
1 връзка копър;
1 връзка пресен джоджен (използват се само листата);
1/3 ч.ч. (от 250 милилитровите) доматен сок (или 2 средно големи настъргани домата);
олио,
1 ч.л.червен пипер;
сол и черен пипер на вкус

Лукът и чесънът се почистват, измиват и нарязват. Магданозът и копърът се измиват и нарязват. От връзката джоджен се взимат само листата, измиват се и се нарязват. Всичко се слага в дълбока тенджера, прибавят се олиото, солта, черния и червения пипер (аз го предпочитам с малко повече червен пипер от оригиналната рецепта) и настърганите домати (доматеният сок). Прибавя се и се пилето нарязано на порционни парчета. Накрая се слага водичка, но имайте предвид че продуктите си пускат също, така че не трябва да се прекалява (около 150-200 мл.). Слага се на котлона да заври, после се намалява и се вари на тих огън до готовност на пилето. Яденето трябва да е със сосче, затова при необходимост, докато се вари се добавя още водичка.
На осмелилите се да опитат - да ви е сладко!

вторник, 20 април 2010 г.

Пролетна усмивка


Поводът за този постинг е пролетната усмивка, която ми дари di_ani - Опитайте
Тя ми даде не една, а цели две награди и думите й ме накараха да се усмихна :)
Нейният блог ме зарежда винаги с толкова позитивизъм и ведро настроение, от нея съм научила толкова много неща (и продължавам да научавам), че каквото и да кажа, като израз на благодарност, ще бъде малко. Ето защо, ще кажа само простичко - благодаря ти, скъпа Диди, но го казвам от сърце! За мен е чест да приема тези награди и прелестния пролетен букет :
На свой ред, искам да ти поднеса тези цветя, дано те да ти донесат ведро, пролетно настроение и да те накарат да се усмихнеш, както се усмихвам аз:

Nanita, с мил жест на внимание, също ме дари с играта-награда. Благодаря ти, Nanita! За теб са тези цветя:

Сега се захващам с условията на двете награди, ще започна с тази много свежа и весела награда:

Условията са следните:
- Да благодаря за наградата + линк към човека, който ми я дава.
- Да се "накипря" с картинките, които представляват наградата.
- Да наградя други 10 блога, с линкове към тях.
- Да уведомя наградените блогове.
Първите две условия вече изпълних и то с голямо удоволствие:)
Сега с не по-малко удоволствие ще пристъпя към третото - 10-те блога, на които ще дам наградата. Те са:
Дими - Тайната на нашата вечеря
Йоли - Вкусно с Йоли
DSdiva - Самодивска омая
Мария - my cooking creations/a>
Dani -
Музика за свободното време
Tanita - Рецепти прелитащи през океана
Зори - EOC
Nanita - Nanita
Мира - marmottes et chocolat
Ева - Кулинарна фурия

Сега за втората игра-награда:
Условията на играта са:
Да споделя 10 неща, които ме правят щастлива.
Да кажа 5 неща, които не знаете за мен
Да посоча линкове към 5 сайта, които да получат наградата и да продължат играта

Нещата, които ме правят щастлива... Не бях се замисляла досега, просто си изживявам щастливите моменти, когато са тук, но ще се опитам сега да помисля и изредя.
- Децата и съпругът ми ме правят щастлива, а най-щастлива съм когато са здрави и добре;
- Когато обичните ми хора (родителите ми, семейството на сестра ми, ...) са здрави и добре, също съм щастлива;
- Щастлива съм, когато разглеждам непознати кътчета от света;
- Щастлива съм с хубава книга в ръка;
- Щастлива съм, когато слушам любима музика;
- Щастлива съм когато съм сред природата и в мигове на покой мога да и се наслаждавам, пропускайки забързаното ежедневие край себе си;
- Щастлива съм, когато създавам нещо (без значение колко дребно е то) и се получи добре;
- Щастлива съм, когато видя как нещо добро, нещо духовно, побеждава пошлост, посредственост и скудоумие;
- Щастлива съм, когато идват пролетта и лятото;
- Щастлива съм от добра дума и от мил жест.

5 неща, които не знаете за мен:
- Обичам да пътешествам, както в чужди държави, така и в родината;
- Влюбена съм в Италия, непрекъснато ме зове и искам да се връщам там отново и отново;
- Много обичам да слушам джаз. Харесвам още класическа музика и евъргрийни. Запален почитател съм на Питър Гейбриъл. Както виждате музикалния ми вкус е малко еклектичен.
- Живея във Варна;
- Не харесвам зимния сезон и изобщо студа

5-те блога, на които давам на свой ред тази награда и трябва да продължат играта са:
Dani - Музика за свободното време
DSdiva - Самодивска омая
Ева - Кулинарна фурия
Мария - my cooking creations/a>
Мира -
marmottes et chocolat

неделя, 18 април 2010 г.

Пълнени хлебчета



Сигурно ви е позната ситуацията, при която децата минават през някоя от злоядите си фази на развитие и отказват дори да опитат вкусната и полезна супичка, яхнийка или каквото друго там с много старание сте им приготвили. Те настояват да ядат пържени картофи, кебапчета, кренвирши (последните - аз с всякакви хватки познати на родителския опит избягвам да внасям вкъщи), вафли, бисквити и други подобни.
Най-вбесяващото от всичко е, че домашните бисквитки, кексчета и т.н. вкусотии, с които се опитвам да ги изкуша се "радват" на пълно безразличие и дечицата си настояват да получат пълни с "Е"-та продукти.
В момента моите хлапета - един брой момченце на близо 4 годинки и един брой момиченце на близо 2 годинки, са нагазили яко в гореописания неящен период, за ужас на двамата си родители - ценители на добрата кухня. :)
Невръстната девойка, настоява да преживява предимно на кисело мляко и маслини без костилки (явно е в плен на суетата за стройна и изящна фигура още отсега), а палавия момък, когато благоволи да яде, иска само сандвичи и гореописаните от мен купешки вредности.
В опит да ги накарам да хапнат поне малко се сетих за тези пълнени хлебчета - спомен от детските ми години. Не, че и те не са сандвич, но... днес сандвич, а утре току виж и зеленчуковата крем супа отново прояли. Но за нея ще пиша някой друг път в друг постинг :)
Между другото, тези хлебчета са подходящи и ако ще правите детско парти - изпробвах го вече този вариант. :)

Необходими са ви:
малки хлебчета;
лютеница;
шунка;
яйце ( 1 бр. на всеки 4-5 хлебчета);
сирене;
топено сирене;
маслини без костилки;
чисто масло;
кашкавал;
шарена сол

Хлебчетата се издълбават.
Яйцето се разбива с вилица към него се прибавя натрошено сирене.
Във всяко хлебче се слага по 1-2 ч.л. лютеница, нарязана на малки кубчета шунка, нарязани маслини, топено сирене, 1-2 ч.л. от сиренено-яйчната смес, шарена сол. Отгоре се слага малка бучица масло и хлебчетата се покриват с тънки резени кашкавал (може и да го настържете).
Пълнежа търпи всякакви вариации.
Хлебчетата се слагат в тавичка и се запичат във фурната на около 220 градуса или ако имате фурна с грил, на грил функцията (60-70%).

Сега се чудя, ако пъхна супичка или ядене в такива издълбани хлебни купички, дали малките няма да го сметнат за забавно и да вземат, че хапнат? Ще взема да опитам.

сряда, 14 април 2010 г.

Сливенски милинки



Много обичам милинки - от онези, като малки мекички хапки с вкус от моето детство. Но, както вече споменах, до преди година с месенето бяхме на вие, така че никога не бях правила. Скоро разглеждах една стааааара бабина готварска книга и там между пожълтелите страници, намерих весникарска изрезка с рецепта на сливенски милинки. Реших, че е време да опитам. Речено, сторено.
Рецептата е тази:

Мая за хляб, колкото половин кибритена кутийка се разтваря в 100 мл. хладка вода, щипка захар и 1с.л.брашно. Ха сега де! След вимателно взиране в кибритена кутийка и пакетче прясна мая за хляб, реших че половин пакетче от 42-грамовите, ще е достатъчно. :)
След като шупне, се добавят още 200 мл. хладка вода (аз сложих с телесна температура), 1 с.л. олио и две щипки сол. Замесва се тесто с около 500 гр. пресято брашно и се оставя да втаса.
Тавичка се намазва с масло или олио. В купичка се смесват 1 с.л. олио и 1с.л. свинска мас (аз обаче, използвах чисто масло вместо мас), пръстите се намазняват и от втасалото тесто се откъсват малки парчета, които се оформят като кръгли хапки и се нареждат в тавата. Оставят се около 30 минути да втасат отново.
През това време се приготвя крем от: 2 пълни с.л. брашно, 2/3 пакетче размекнато чисто масло (от 125 грамовите пакетчета), 1 с.л. мас (но нея аз я пропуснах), 1 с.л. вода, 1 яйце и щипка сол. Разбиват се добре и с получения крем се заливат втасалите милинки.
Около 15 минути след заливането се пекат в предварително загрятата фурна.
В рецептата пише силна фурна, без уточнение на градусите. Аз пекох на 200 градуса, не посмях на повече, но се получиха добре.
Излапаха се доста бързо и трябваше да направя още една доза.
След консумацията се оттеглих, за да си измисля подходящо диетично наказание за тестяното изкушение :)

След няколко дни, всички вкъщи поискаха отново милинки. Е, направих, но не устисках и по препоръка и рецепта на свекърва ми, експериментирах със заливката. Втория вариант се получи много добре и ни допадна повече, така че давам и него:
2-ри вариант на заливка:
125-грамово пакетче чисто масло се стопява в микровълновата фурна, прибавя се чаена лъжичка сол, 3-4 с.л. галета. Бърка се до еднородна кашичка. С нея се поливат милинките и после се пекат като в първия вариант на рецептата.
Да ви е сладко!

понеделник, 12 април 2010 г.

Кебап в лозови листа



Поводът за днешната рецепта е променения хранителен режим на моя съпруг - той мина на разделно хранене. Сетих се за това ястие, което знам от моята свекърва. То е леко и съвсем, съвсем разделно. Аз го намирам и за мноооого вкусно, но хора и вкусове има различни :)
И така:

Продукти:
за 4-5 порции

около 1 кг. обезкостено пилешко месо (филе или от бутчета);
около 300 р. гъби;
консервирани лозови листа;
2 глави лук;
1 скилидка чесън;
няколко стръка магданоз;
няколко стръка копър;
сол и черен пипер на вкус;
1/2 ч.ч. бяло вино;
1/2 лимон;
чисто масло (или олио)

Месото се нарязва на хапки, слага се в купа и се овкусява със сол и черен пипер. Добавят се нарязаните лук, копър, магданоз и ситно нарязания (или пресован) чесън. Този път, аз използвах една глава стар лук и една връзка пресен, също замених скилидката чесън с 1-2 стръка пресен (само бялата част). Нали е пролет - на човек му се иска повече зеленичко :) .
Към всичко това се прибавят и нарязаните на едро гъби. Всъщност, гъбите могат и да се пропуснат, така ястието ще стане още по-леко, но все пак, аз лично предпочитам варианта, в който присъстват.
Продуктите се разбъркват добре.
Дъното и стените на огнеупорен съд (използвайте по-разлат) се застилат с лозови листа.

Може да се използват не само стерилизирани от буркан, но и пресни, стига предварително да се бланшират за 2-3 минути във вряща подсолена вода. Аз се снабдявам с крехки лозови листа в подходящия за това сезон и си ги бланширам, след което ги навивам по 20-30 бр. на руло, слагам в найлонови торбчки и замразявам във фризера. Но да се върна на рецептата.
Сместа се изсипва в съда и се залива с бялото вино. 1/2 лимон се нарязва на шайби, които се слагат в огнеупорния съд между другите продукти. Най-отгоре се слагат бучици чисто масло. Не прибавям допълнително вода, защото пилешкото месо си пуска - но за съжаление ползвам не домашни, а купешки бройлерни пилета. По-добре е в процеса на печенето да прецените, дали се налага добавянето на течност или не, при мен досега не се е налагало.

Продуктите се загръщат и отгоре с лозови листа. Съдът се захлупва с капака.
Ястието се пече във фурната на 200-220 градуса.

След като е готово, горния слой листа се отстранява и може да се сервира само от плънката или месо, заедно с лозови листа от дъното и стените на съда. Аз консумирам и лозовите листа, но е въпрос на вкус.

* Ястието може да се направи и със свинско месо (например от бут).

сряда, 7 април 2010 г.

Средиземноморски хляб



Много ми се искаше да направя Великденско включване в блога, но не се получи. Когато има малки деца (а аз имам двечки с малка разлика в годинките), нещата почти никога не вървят по начертаните предварително планове. :)
Така че, включването е следпразнично и скромно...
Готвя от 14-годишна възраст, научих се, когато мама си счупи крака и трябваше някой да я отмени. Така открих, че много ми харесва и страшно се забавлявам в кухнята. Оттогава минаха доста години (не ми се ще да споменавам точно колко) и съм приготвяла какво ли не, с някои изключения. Едното е, че все не се престрашавах да меся (за другите ще обяснявам друг път). Приготвянето на домашен хляб, погачи, кифлички все ми се струваше много сложно и някак ме плашеше. Постепенно се престраших и започнах с някои печива, които обаче бяха с набухвател бакпулвер или сода. Маята все още беше територия до която не смеех да припаря. До преди около година, когато една дама не ме поощри и изкуши с нейните рецепти.
Вили Конова, благодаря ти от сърце!
За първи път опитах да направя нещо с мая - нейните кифлички. Станаха страхотни и се оказа, че тестото е забавно нещо. Открих си ново поле за действие.
Може да прозвучи странно, но е много релаксиращо да направиш домашен хляб, поне за мен е така... Да не говорим за аромата, който се разнася из къщата :)
И така, ето един хляб, който харесваме вкъщи:

Продукти:
20 гр. мая;
100 мл. топла вода;
1 с.л. захар;
1 с.л. брашно;

2 разбити с вилица яйца;
5 с.л. зехтин;
1 ч.ч. (150 мл.) прясно мляко;
1 ч.ч. (150 мл.) кисело мляко;
1 с.л. сух риган;
5-6 с.л. настърган ситно пармезан;
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (250 мл.) пълнозърнесто брашно;
бяло брашно

Маята се разтваря във водата, прибавя се захарта и 1 с.л. брашно. Покрива се и се оставя да шупне. Внимавайте с температурата - водата трябва да е горе долу с телесна температура, в никакъв случай гореща или много студена.
В купа се слагат яйцата, зехтина, киселото и прясното мляко, солта, ригана и пармезана. Объркват се с дървена лъжица до еднородна смес. Прибавя се шупналата мая.
Постепенно, с бъркане, се прибавя пресятото пълнозърнесто брашно, после пресято бяло брашно, докато тестото не започне да се събира на топка около лъжицата. Тогава се прехвърля на набрашнен плот и се доомесва, като се прибавя толкова бяло брашно, колкото е необходмо, за да престане да лепне, но тестото трябва да е меко. Количеството е на око. Трябва да призная, че докато се науча да меся, този етап - преценката, колко брашно да сложа, се оказа най-труден. Сега вече ми е лесно да преценя. Необходима е практика, само така човек се научава, така че дори да не успеете от първи път с тестата с мая, не се отказвайте.
Тестото се удря около 50-тина пъти в плота. Оформя се на кръгла питка и се слага в намаслена тава (диаметър около 26 см.). Оставя се на топло да втаса до удвояване на обема. Аз го слагам във фурната на температура 40 градуса, така процеса на втасване е по-бърз.
След втасването, тестото се срязва отгоре на кръст, намазва се с вода, наръсва се с брашно.
Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна.